История на очилата Други

Първите очила са измислени от флорентинеца Салвино д’Армато (Salvino degli Armati) около 1280 г., според фалшивите сведения на един флорентински патриот от 17 в. (на снимката вляво Очила от 16 в. Германия).

Според Хризип, още Архимед е изследвал законите за пречупване на
светлината и е носил кристал, доближен до главата за корекция на зрението. Император Нерон наблюдавал гладиаторските игри със смарагд. В древността обаче тези изследвания нямат голямо приложение и оптиката започва да се развива едва след като около 1240 г.


В манастирските библиотеки се появява превод на латински на книгата “Съкровището на оптиката”
от 11 век на арабския математик, астроном и оптик Абу Али ал-Хасан ибн ал-Хайтам, известен в
Европа и като Алхазен. Той описва в своята монография увеличаващото действие на сегмент
сферично стъкло, по-сетне “камък за четене”, без обаче практически да използва своето откритие. Съчетаването на тази теория със затрудненията във виждането на старите монаси и техните занаятчийски способности вероятно довежда до изшлайфането на първият камък за четене от
планински кристал.

Най-старото изображение на очила се намира на фреските на италианския художник Томазо да Модена в главната зала на Сан Николо в Тревисо (Tomaso da Modena im Kapitelsaal von San Niccolo in Treviso), създадени около 1352 г. С добър усет за
предметното и лицевите особености Томазо да Модена пресъздава на 40 фрески
главните застъпници на доминиканския ред. На портрета на Кардинала на Роуен
(Kardinals von Rouen) е изобразен монокъл, положен близко до окото. С него чете книга, която държи отворена в ръцете си.

На портрета на Кардинал Хуго от Провенс (Kardinals Hugo von Provence) са изобразени здраво
захванати на носа му очила (Nietbrille). Той отново чете.  още >>>